Търговията и надзор на пазара, не са взаимо заменяеми, а взаимо допълващи се по своята същност и значение дейности, отразяващи нивото на развитие на една икономика!
I. ВЪВЕДЕНИЕ
Съществува ли обща търговска политика на Европейската общност (ЕО)?
Продуктите в обхвата на Надзора на пазара, вътрешно производство, сертифицирани със маркировка СЕ за съответствие и хармонизация с европейските стандарти за безопасност, както и вносни от държава в обсега на вътрешния пазар на ЕО, както и от трети страни, са включени в регистъра на продуктите, спрямо които Главна дирекция „Надзор на пазара” (ГД НП) осъществява – наблюдение и проверка[1].
Поради тази причина, в това изложение няма да се прави анализ на продуктите, като вид изделия, а ще се обърне внимание на ефекта върху производството на продуктите с маркировка СЕ при сегашните – вътрешни, европейски и глобални условия за функционирането на вътрешния европейски пазар, като приложение на все още спорната и като, че ли недоказала соята рационалност – Обща търговска политика на Европейския съюз (ЕС).
Поради липса на социологическо проучване на търсенето и предлагането на този вид стоки, продукти в условията на пандемичния Covid – 19, ще приемем априори, че е възможна промяна в приоритетите на търсенето, в позицията на потребителите, както и в самото производство, (в производствения цикъл) на тези видове продукти, които задължително подлежат на надзор на територията на Република България от (ГД НП).
Противно на утвърдената практика, анализът методологически да се движи от общото към частното, тук като частен случай ще обособим проблема за производствените мощности и технологичното време, необходимо, за да бъде спряно производството на определен продукт, (изделие), да бъде променено поради иновативно въведение, да бъде прието от потребителите в общността, да бъде конкурентно, да разшири собствения си пазар.
II. ИЗЛОЖЕНИЕ
1. ВСЯКО ИЗДЕЛИЕ С МАРКИРОВКА „СЕ” – ЧАСТЕН СЛУЧАЙ В ОБЩАТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ
Всеки т. нар. частен случай има вътрешно за територията на България – измерение, както и придобива актуално европейско значение, поради обстоятелството, че ЕС прехвърля значителна част от производствените си мощности в Китай. При тази ориентация европейски фирми (чуждестранни за Китай), могат да произвеждат изделия, които да използват нотификацията СЕ на вътрешния европейски пазар, макар че е възможно да се изкаже съмнение в професионалните качества на работната сила. Следователно за качеството, безопасността на произвежданите продукти, професионализмът на работната сила, качеството на влаганите суровини и материали в произвежданото изделие са аргумент в полза на изискването за надзор на пазара спрямо съответните законови регламенти.
Възможно е ефектът от т. нар. „общ сценарий” – т.е. глобалната рецесия – да не се отрази негативно върху производството на продукти с маркировка СЕ, произвеждани в Китай и внасяни от европейски фирми, тъй като макар че липсва цялостна интерпретация на темата „Що е то комунистически капитализъм”, именно този вид капитализъм, различен от „народния капитализъм”, за който като че ли вече няма и спомен, от т. нар. „комунистически капитализъм” да дава повече възможности за устойчиво развитие, за предвидим пазар и за липса на дефицит на стоки.
2. ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Според възприетото и придобито публично мнение за производствения потенциал на България, той в значителната си част е ликвидиран и поради нагласата за приоритетно развитие на туризма и селското стопанство, за реализация на икономическа дейност според утвърдени европейски проекти.
Ако глобалната рецесия, депресия и спад на растежа на брутния национален продукт се задържат като тенденция в близките няколко години, то вероятно ще се наложи изводът на чуждестранен европейски президент – „Да отвоюваме държавата от пазара”, т.е. предлагания неолиберален модел с абсолютизация на ролята на пазара, ще бъде заменен, от модел с държавно участие в пазарните условия, т.е. не само с регулиращи пазара функции. Изказва се мнение за национализация на частни обекти, след вездесъщата с елементи на криминалност, българска приватизация.
След като в редица коментари се чува изводът: „Производството спира”, то е възможно да се търсят решения в следните теоретически области, паралелно с предприеманите мерки срещу „коронавируса”, за да не се превърне България във втора Италия. Теоретическите виждания са следните:
1. Опора на собствените сили, по-скоро Китайски модел в определен период от историческото развитие на Китай, както и съветски модел;
2. Затворен пазар съветски модел, на пазарни отношения. Не се обсъжда възможността за превес на паричната маса в населението спрямо стоковия ресурс.
3. СОЦИАЛНАТА СТРУКТУРА НА ПАЗАРНОТО ОБЩЕСТВО СЕ ПРОМЕНЯ
Повратът в България след 1989 г. наследи общество със следните социални страти: работническа класа, селячество, интелигенция с държава в преход – от социално класов модел към общонародна държава.
След 1989 г. с ускорени темпове се създаваше политическа надстройка – държавна и общинска администрация, нова политическа класа, съответна, адекватна, на осъществената революционна промяна, смяна на собственика – т.е. раздържавяване, разширяващ се дял на частната собственост до степен на новата политическа класа изяжда своята базисно индустриално-производствено присъствие в икономическия живот на страната, като поддържането и развитието на необходими производствени (индустриални), мощности се заменя с управление на финансови потоци (траншове), от ЕС, свързани с реализацията на определени европейски проекти.
При това положение обществото в структурно отношение осъществява американската концепция за „ривърсализъм” макар и не в американски вариант – т.е. revert – връщам се, to revert to type fig – поемам по стария път, reverse – to go into reverse – давам на заден ход – фактически сегашното пазарно общество може да придобие, да утвърди характеристиката на фрагментирано атомизирано общество, но и да се върне към статута, теоретически обяснен от немския философ Фридрфих Хегел и от Карл Маркс – общество от алиенирани единици, индивиди, отчуждени от продукта на труда. Алиенацията, отчуждението на гражданите, потребители на определени стоки и услуги, се подсилва от обстоятелството, че при децентрализацията на икономиката в международен европейски мащаб, изделията необходими за сбора за монтажа на определен продукт, т.е. поточната линия, може да се немира дори в страна трета по отношение на ЕС. Алиенираните производители на определен продукт, част от „ансамбъла”, от общото монтирано и готово изделие, за да бъде обект на покупко-продажба, запазват своя статут на алиенирани производители, като тяхното алиенирано битие се поддържа от новия тип държавност, вече готовност да суспендира правото на сдружаване поради закона за извънредното положение, изискуем от пандемията.
Спрямо тези алиенирани субекти, без значение дали са производители или потребители, разграничението е условно, чрез транзитни коридори ще се осъществява търговията на стоки във вътрешния европейски пазар, като трафика (свободното движение на стоки ще бъде свободно при определени условия, а правото на придвижване, свободно движение на хора, ще бъде силно ограничено).
При тези условия възниква въпросът за ролята на държавна и общинска администрация – дали тя има реален принос в създаването на обществено благо, ако главно и предимно осъществява регулаторни функции, според сегашното (вирусно или антивирусно) разбиране на публичния интерес. Дали временно, темпорално разбираните административни функции с тенденция към цялостен контрол върху живота на алиенираните субекти ще попълни вече проявилите се липси в държавния бюджет? Другият вариант е: след машините и новите технологии, администрацията да поддържа своя непроменен сегмент в държавния бюджет – за сметка на алиенираните субекти.
4. ЕВРОПЕЙСКОТО БЪДЕЩЕ И АЛТЕРНАТИВИТЕ ПРЕД БЪЛГАРИЯ
Вероятно ще направи впечатление променената фраза: не „Европейски алтернативи”, а „Български алтернативи” в рамките на ЕС.
Европейския модел на интеграция обикновено се характеризира с наименованието: „Брюксел” или „чиновниците от Брюксел”. Макар че има герб, знаме и общо законодателство, което трябва да се утвърди, като част от вътрешното на страните членки, ЕС не реализира модела: „Съединени американски щати”, не е реализирала модела: „Европа на нациите”, т.е. „Европа на отечествата”, който е по-скоро пожелателен реформистки, отколкото утвърдителен и подменящ на незабавна реализация, употребява се също названието: „Европа на европейските граждани”, като фразата „Европейски граждани” се разбира като граждани на държави членки на ЕС, тъй като законово обосновано е националното гражданство, а в европейското гражданство да има значение с хуманитарни ценности.
В тази неопределена рамка на взаимоотношения, като плаща членски внос и получава европейско донорство при определени правила, условия и проекти България търси устойчивост и ясни правила на взаимоотношения между Брюксел и своите изисквания за просперитет, проявява стремеж да бъде по-близко до Федерална Република Германия и нейната политика за разширяване на съюза на територията на западните Балкани. В тази си позиция и поради американските санкции е труден процесът на преориентиране на българския износ от ограничения вече европейски пазар към Руския пазар.
Възможно е по-непосредствено ориентиране на Турция към част от страни от бивша Съюзна Република Югославия. В този смисъл България може да запази ролята си на „буфер” между ЕС, главно Германия и Турция, като ще бъде необходимо да осъществява и други европейски инициативи, за да съхрани в бъдеще своята роля на стратегически партньор на ЕС и НАТО.
5. ИКОНОМИЧЕСКОТО ОЦЕЛЯВАНЕ, КАТО АЛТЕРНАТИВА В УСЛОВИЯТА НА ПАНДЕМИЯТА COVID – 19
Според различни интерпретации, графичното изобразяване на тенденцията на проявление, развитие на пандемията не показва пик – (връхна точка), която не е съответна на графиката на други европейски страни.
Според друга статистика, около стотина други държави, заявяват че при тях няма смъртни случаи.
Възниква въпросът, който не е свързан с доказани и съмнителни теории за „световната конспирация”, а именно дали съществува още нещо, което устава скрито зад проявленията на пандемията и което може да се отнесе към съществуването и политиката на „дълбоката държава”, т.е. „паралелната власт” на крупния транснационален капитал, който има за цел да смекчи напрежението да намали натрупването на „запалителна смес” в отношението между бедността и богатството. Другото направление в политиката на „паралелната държава” се състои в нереформираните здравни системи, които не могат да се справят с проблема, някои европейски държави не са в състояние да се справят със замърсяването на околната среда, металургичния завод в Милано предизвиква различни заболявания върху местното население. Ако в продължение на години турски гастарбайтери работиха в металургични предприятия и такива на химическата промишленост, при тежки производства със здравословен риск възниква въпроса, къде са производствата, къде са гастарбайтерите на европейския глобализъм – да съхрани своята икономическа политика, като база за обща търговска политика, да съхрани икономическия потенциал, като или неофициално ангажира, например България с обслужващо децентрализирано производство, за което вече има сигнали, че спира производство поради липса на поточна линия, а разбирано в по-широк смисъл липса на пазар.
III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Досегашният европейски вариант на отношение към Източна Европа, в това число към България – чрез финансови проекти давали възможност да се изкупи държавната собственост върху средствата за производство, за мирна промяна на характера на собствеността – приключи.
Преходният период завърши своя срок, започва времето на националните решения.