Пазарно достижение на електронната търговия

Актуализирано: 4 Дек 2020

Електронната търговия е етап, ниво в развитието на пазарните взаимоотношения между икономическите агенти. Тя, като един модерен и в същото време съвършен процес, олицетворява бизнес моделите и бизнес циклите по повод на развитието на икономическите отношения.




I. КОНВЕРГЕНЦИЯ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

Електронната търговия е етап, ниво в развитието на пазарните взаимоотношения между: производител – (чрез или без посредничеството на доставчик) – и потребител в условията на онлайн покупко-продажба, извън търговския обект, когато самият търговски акт се осъществява виртуално, т.е. само по себе си търговския акт няма материална субстанция, но се осъществява чрез материални средства, достъпни благодарение на развитието на новите технологии.

Електронната търговия се разглежда, като еволюционен етап в развитието на пазара с революционно значение, който етап чрез разширяващия се сегмент на виртуалната и т. нар. добавена реалност, осъществява революционна промяна в традиционните, да ги наречем „затворени общества”, като ги преобразува в общества на публично достъпната информация за институционалното посвещение на публичния, т.е. обществения интерес. В резултат и на приложението, че на неумолимото въздействие на електронната търговия на стоки и услуги, обществото придобива качеството на информационно общество, което създава равни условия за икономическите агенти и без политически, т.е. репресивни мерки и решения премахва асиметрията, т.е. неравенството в конкурентните иновационни технологии в достъпа до пазар, предлагайки стандарти на потребление без необходимостта на производствени или търговски складове и магазини, като материални обекти.

Създаването и утвърждаването на информационното общество, като етап в процеса на конвергенцията, която има глобално измерение, поставят научното изискване за конкретизация на съдържанието на понятието конвергенция. Според извода на гл. ас. д-р Венцислав Перков, класификацията на европейските държави за 2014 според степента на развитие на електронната търговия от типа „Бизнес към бизнес” показва, че е налице сближаване в степента на развитие на е-търговия от типа В2В между европейските държави.

Същият текст от резюмето на английски език въвежда понятието „конвергенция” – „конвергенция в нивото на развитие на е-търговия от типа В2В според европейските страни”.

Понятието конвергенция, въведено от автора преводач – всъщност съдържа необходимите емпирични данни за комерсиалната характеристика на конвергенцията, като икономическо сближаване на условията на партньорите по сделки[2].

Търговско икономическият етап в развитието на конвергенцията може да снижи риска от свръх производство – (съществуване на непродадена стока, продукция, за която няма клиенти), като дори унифицира изискванията за устойчиво икономическо развитие с тези за устойчив характер на търговските сделки, като ги персонализира, като ги ориентира към потребителски устойчивия сегмент на средната класа, като намалява продажната цена на стоката за сметка на ограничения характер на дистрибуторите във веригата: производител – потребител – клиент.

По повод на последното заключение авторите: проф. д-р ик. н. Татяна Орехова и Ярослав Тертичний, констатират в свое изследва, че според прогноза на Merchant Research Center за перспективите пред електронната търговия във Великобритания, бързият темп на растеж на електронната търговия ще доведе до затваряне на всеки пети физически магазин за търговия на дребно в страната до края на 2019 г., като общият им брой ще намалее от 282 000 на 220 000. Такава е тенденцията и в други държави, като все повече предприемачи навлизат на онлайн пазарите, за да съкратят своите разходи и да повишат ефективността си[3].

Съкращаването на част от посредническия, дистрибуторски, търговски в магазинната мрежа, дистрибуторски персонал доказва, следния извод за дейността на малкия и среден бизнес, че може да реализира печалба главно от съкращаване или замразяване на работната заплата, както и от съкращаване на заетия персонал. Тази тенденция наново поставя въпроса за ролята на държавата като регулатор на пазара, за социалната и ориентация, за защитата на хуманитарния резултат от въвеждането на новите технологии и особено – за правната защита на плащанията от страна на потребителя, за гъвкаво ориентиране или преориентиране към е-търговия на близко разстояние. В този смисъл трябва да се подчертае изискването за повишена чувствителност на националното законодателство към защита на киберпространството и утвърждаване на правните гаранции за реално равноправие на страните по сделките по електронен път.

II. АСПЕКТИ НА ЗАКОНОВАТА РЕГУЛАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ. ОТ ЕТАТИЗЪМ КЪМ ДЕЕТАТИЗАЦИЯ

Регулацията се осъществява едновременно чрез: Директива 2011/83 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. от други директиви, както и от националното законодателство. Търсеният резултат е да се постигне хармонизация между тях, „…пълна хармонизация на информацията за потребителите, особено при трансграничните продажби, както и при стопанската дейност в погранични райони”[4].

Указанието на цитираната директива ориентира към крайната цел, известна с описанието – преодоляване на явлението „етатизъм” – „деетатизъм”. Думата E’tat – държава от френски език e’tatision – одържавяване. Учение за намесата на държавата в стопанския живот, като държавата сама поема частните предприятия. Нарастване на ролята на държавата в икономиката, превръщане на частните имущества в държавна собственост, одържавяване[5].

От гледна точка на либерализма, на идеята за ориентацията към създаване на информационен тип общество, етатизмът като теория и практика се възприема като уродливо явление, породено от бившата еднопартийна система, подхранващо сливането на управляващата партия при еднопартийната политическа система с държавата.

Практиката на българския преход показва, че преодоляването на етатизма не е едноактно действие и че то, преодоляването, до голяма степен зависи от интегрирането на България в европейската общност, от хармоничното конвергиране в правно икономическата и финансовата област, от преобразуването на институциите в успешно работещи корпорации.

III. ЗАКОНОВА РЕГУЛАЦИЯ

Законовата регулация на преките пазарни взаимоотношения между производители – (доставчици на стоки и услуги) и потребители, се урежда най-вече от:

1. Закона за електронната търговия в сила от 24.12.2006 г.,

2. Закона за техническите изисквания към продуктите в сила от 1.10.1999 г.

Към момента на обсъжданата тема съществуват следните противоположни мнения относно променената и променяща се роля на държавата в информационното пазарно общество:

- Обръщане на социалната пирамида, като гражданското общество и най-вече неправителствените организации изискват и налагат елементи от пряката демокрация, независимо от пазарните взаимоотношения, без да се отчита ролята на електронната търговия, като форма на маркетингова пазарна демокрация, осъществявани с технически средства;

- Друго мнение, се защитава от доц. д-р Живко Драганов, според когото: „вертикалната хармонизация открива път, създава място за хоризонтална хармонизация[6].

Следователно, благодарение на сближаването, (конвергирането) на законодателствата в областта на вътрешния пазар на Европейския Съюз, под влиянието и на развиващата се електронна търговия се създава нова вертикално-хоризонтална социална структура на обществото, нова координатна система. Нейното по-нататъшно демократизиране може да се осъществява дори чрез подражателството, т.е. възприемане на тези правни регулации и стандарти в електронната търговия, вече доказали при практическата им приложност своята релевантност, т.е. съпоставимост към новите пазарни условия.

IV. АЛТЕРНАТИВЕН ПАЗАРЕН МОДЕЛ НА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

С цел, желана пълнота на изложението, тук се отбелязва че освен „е-търговия”, съществува и успешно се развива „м-търговията”, т.е. мобилната търговия, която е форма на извън магазинен търговски обект, до развиващ електронната търговия, посредством, нейното осъществяване с помощта на преносими умни устройства с достъп до интернет[7].

Съчетанието между мобилната и електронната търговия, при условия обаче, че производителите нямат своята ниша на пазара на Европейската общност, а също и в трети страни, ще стимулира развитието на националната икономика, особено ако преобладаващата международна икономическа реалност бъде обременена с нисък темп на икономическия растеж.

V. ПРЕПОРЪКИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

Ориентацията към по активно представителство на частно-правни взаимоотношения от типа на „участваща държава”, използване на „двойни договори” според конкретния случай, укрепване на договорното начало, субсидиарност. Липсва конкретизация на понятието „информация”, разбирана главно като факти – или сбор от факти, пренебрегване на възможността информацията да има качества на арт продукт и да подлежи на защита от закона за интелектуалната собственост.