Съответствието на закона за техническите изисквания към продуктите предлагани на Европейския пазар

Статията разглежда Европейското и национално законодателство, като основен принцип в развитието на пазарните взаимоотношения, между социално-икономическите и политическите партньори по веригата на разпространение на продуктите.

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Регламентациите, указанията – нямат задължителен характер за страните членки, тъй като ЕС се разглежда като процес, правото на ЕС урежда правопорядъка. Съществува формула за „двойно представителство” на ЕС, първично и вторично право.

Целта е имплементиране на нова обща търговска политика, регулативната роля на указанията на Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), има търговско процедурен характер, заедно с маркировката СЕ.

Законът съдържа множество поправки във времето от (Обн. ДВ., бр. 86 от 10.10.1999 г. до последно изм. и доп. ДВ., бр. 1 от 03.01.2019 г.) законът няма преамбюл, макар че глава първа започва с Общи положения, глава втора Ред за определяне на съществените изисквания към продуктите, несъразмерна с другите глави, глава трета Оценяване и удостоверяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания. Нотифицирани органи, (загл. изм. - ДВ, бр. 86/2007 г.), Глава трета „а” – Изисквания за екопроектиране към продукти, свързани с енергопотреблението, (Нова – ДВ, бр. 86/2007 г., изм. – ДВ, бр. 38/2011 г.), глава четвърта „Надзор на пазара”, глава пета Технически надзор на съоръжения с повишена опасност, глава шеста Административно-наказателни разпоредби. Допълнителни разпоредби. Заключителни разпоредби. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗТИП. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗТИП. Релевантни актове от Европейското законодателство. Директиви. Регламенти. Решения.

В този си вид ЗТИП обединява задачи от доброволно възприетите изисквания за съответствието с указанията на ЕС, изискванията за съответствието създават впечатления, че са в унисон със съществените изисквания, но заобикалят сложната юридическа трактовка, свързани с приложението на юридически норми от Римското право. С осмислянето на опита на ЕС от приложението на четирите стълба на ЕС – „свободно движение на стоки”, „свободно движение на идеи”, „свободно движение на хора” и „свободно движение на капитали”, свързани с общата принципиална нагласа на съюза, т.е. без бариера.

Изискванията за съответствие нямат ограничителен характер, изискванията гарантират здравето и безопасността на крайния потребител (ползвател) на стоките в състояние на свободно обръщение на обединения вътрешен Европейски пазар, където няма (вътрешен) експорт и импорт, но съществуват договорености с трети страни, например Китай и Турция.

В този си вид ЗТИП не подлежи на допълнително осмисляне, преосмисляне на възможностите за привеждане в съответствие с пожелателните подходи и регулации на ЕС. Тревожна е неопределеността на статута на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Съществува неопределеност на статута на ДАМТН. Липсва раздел за публичността за извършваните проверки (регулации), липсва раздел за отношенията с медиите, липсват съответните изисквания за контрола върху резултатите от проверките. От така приетия и влязъл в сила закон, не може да се направи извод за приоритетите на националния оператор или и координатор по съответствието, например: контрол върху влагането на текстилни отпадъци, като изолиращ материал в строителни материали, контрол върху внесени промишлени стоки, които не отговарят на българския стандарт, съгласувателната уредба с министерството на регионалното развитие и благоустройството подлежи на конкретизация.

Въпреки постоянните проверки, сред обществото битува мнение, че китайските оператори налагат собствени критерии за качество, които се приемат поради политическа благоразположеност.

II. ИЗЛОЖЕНИЕ

Необходим е нов закон, който да се съобрази със съдържанието и регламентирания подход на следните ключови думи:

1. Идентификация;

2. Структура;

3. Координация;

4. Стимулиране на производството на малкия и среден бизнес;

5. Разширяване на регистъра на проверяваните продукти;

6. Стесняване на административно-наказателните процедури.

Относно идентификацията на ДАМТН. Законът не хвърля светлина върху двете възможности или комбинация между тях, а именно: само идентификация, възоснова на предишния опит, идентификация от възложителя с тенденция да бъде една от други държавни (национални агенции), като стеснява кръга на извършваните проверки – или има ресурс да претендира пред възложителя за статут на министерство, поради важността, дори приоритети чрез изследване проучване на търговската политика в обединения Европейски пазар, „да надниква” в полето на бъдещи възможни промени в общата търговска политика, т. като новата законодателна рамка е възможно да бъде ориентирана към регулирани и не регулирани области, по-точно контрол на продукти на държави извън Съюза.

Идентификацията на ДАМТН трябва да се съобрази с изискванията на:

- „Стария подход”, който „…отразява традиционния начин, по който националните органи изготвяха в миналото техническо законодателство – с твърде подробни уточнявания обикновено мотивирани от липсата на доверие в стриктността на икономическите оператори по въпросите на общото здраве и безопасност”;

- При договарянето относно новия подход „…трябва да бъдат разработени подходяща хоризонтална политика и инструменти за оценяване на съответствието”;

- Идентификацията юридически трябва да се съобрази с изискванията на нормотворчеството, според които термините, посочени в разпоредбите като: expressis, verbis (изрично) са ориентирани към бъдещото законодателство или включени в него, lex specialist при случаите когато въпроса е регламентиран от две норми, с предимство следва да се прилага по-конкретната.

Свободно изразеното авторско мнение съвпада с вече изградените структурни звена в самата агенция, но чиято дейност би трябвало да има чуваемост и проверка от страна на общественото мнение.

Поглед към бъдещето

Тази част от доклада споделя извода на доц. д-р Живко Драганов, че процесът на усъвършенстване на съществуващите и създаването на нови инструменти от мерки за сближаване, които „Съюзът е установил и прилага”, следва да продължи да се развива и да осигурява бъдещето на ЕС.

В тази си част представеното изложение не споделя подхода, проявен от автора Живко Драганов, при който в бъдещото полезрение не попадат „утвърдилите се участници” във вътрешния пазар на ЕС трети страни – Китай и Турция.

На 15.02.2020 г. в Мюнхен продължиха обсъжданията за европейската сигурност и устойчивост, заплашвана от САЩ, Русия и Китай, според изказването на германския президент. В своята контра реплика американския държавен секретар Майк Помпео възрази, че опасността от Америка е силно преувеличена и потвърди американския проект наречен „Три морета”, в който е включена и България, и който трябва да гарантира нейната енергийна независимост от Русия.

Изводът е, че сегашните и бъдещи производители на утвърдени и нови продукти трябва да работят в променена енергийна среда. Променящата се енергийна карта на България може да доведе до променяща се нагласа в поведението на производителя и на крайния ползвател.

Ориентацията на Европейската комисия към „зелената икономика”, с период от време до 2050 год., може да промени техническите изисквания за „екопроектиране” и параметрите за изключване на вредни въздействия върху околната среда.

Китайски стоки, независимо от маркировката СЕ, според мнение на български потребители, не отговарят на технически изисквания за качество, т.е. качеството е по-ниско в сравнение с това на стоки за широко потребление, произведени преди 1989 г.

В този смисъл в съпоставка с други сведения, с подател Китай, например: за броя на боледуващите от коронавирус, подробната публикация със заглавие: Посещения за надзор на пазара на място в Китайски организации, сертифицирани по ISO 9001, резултати от сертифицираните организации, съотношение между резултатността на системата и органите за сертификация е възможно да е подвеждаща, негласна, за да се получи предварително зададения резултат. Другият извод е възможно да засяга състоянието на свръх производство в Китай, което ще намери отражение върху качеството в търговски и регулаторен смисъл.

III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Погледът, т.е. ориентацията към надзора на пазара и неговата законодателна рамка трябва да отговарят на европейските изисквания за хармонизация, като се споделят добрите практики на екопроектиране на технологични иновации и се поощрява българското, т.е. националното законодателство.